Как да придобием смирение и търпение

Историята за Еканатх

Тази история е от същата област на Индийския субконтинент. През 16 и 17 век в щата Махаращра живели много велики предани и единият от тях бил светият Еканатх. Тукарам също бил един от тях. Изобщо около Бандрапур, свято място в Махаращра, имало цяла плеяда от велики вайшнави. Светият Еканатх се славил именно с търпението си: никой никога не го бил виждал да се ядосва или да се дразни от нещо. Никога. Хората много го уважавали. За разлика от Тукарам той бил брахман и обожавал Божество в дома си. Всяка сутрин ходел да се къпе в река Годавари. В селото живели и други хора, някои от тях от низш произход. Един такъв човек много обичал Еканатх. Веднъж той закъснял за вечеринката с приятели, които го чакали да играят на карти и това, че закъснял, страшно ги разсърдило: „Негодник такъв, заради теб се бавим с играта!“, а той им отвърнал: „Отидох да отдам почитанията си на Еканатх“. Те започнали да му се присмиват: „Кой е този Еканатх?“ Той отговорил: „Как така кой?! Той никога не изпада в гняв, никога не се сърди и никога не се кара“. Те продължили да му се подиграват: „Хайде де, та той е един най-обикновен човек!“, на което той отвърнал: „Не, той не е обикновен човек, той е светец!“ Тази възхвала тъй жегнала един от компанията, че той го предизвикал с думите: „Утре ще ти докажа, че е като всички други. Утре цялото село ще го види разгневен и тропащ с крак“.


Той не мигнал цяла нощ, въртял се и разработвал план. На сутринта направил следното: станал много рано, доста преди изгрев слънце, и се качил на покрива на една къща в близост до река Годавари – знаел, че рано-рано Еканатх ще дойде да се къпе в нея. Със себе си взел и много бетелови ядки. Когато човек дъвче бетел, се отделя много слюнка, при това червена. Качил се на покрива и зачакал. Еканатх дошъл, изкъпал се в реката, изрекъл мантрите, извършил обредите, направил си ачаман27 и излязъл. Онзи само това чакал. Когато Еканатх минавал покрай къщата, той се изплюл върху него от покрива. Еканатх си помислил, че отгоре е паднало нещо. Онзи внимателно следял изражението на лицето му, но Еканатх дори не смръщил вежди: нито един мускул не трепнал на лицето му. Върнал се отново на брега на реката, извадил отново всичките си принадлежности, потопил се в нея, отново направил ачаман, отново произнесъл всички мантри, отново извършил целия обряд, отново се помолил, излязъл, сложил си тилак на всичките дванадесет места, което му отнело около 15–20 минути, и отново се запътил към дома си. Онзи го причаквал с нетърпение. Когато минавал, той отново се изплюл върху него. Еканатх го погледнал, върнал се, отново се изкъпал, отново казал мантрите, отново извършил обредите, отново направил ачаман, отново си сложил тилак, отново се облякъл и отново си тръгнал. Онзи си казал: „Повече от три пъти няма да издържи“ и отново го оплюл.


Десет, петнадесет, двадесет пъти плюел върху него, вече го заболяла устата и почти не му останала слюнка, въпреки че много се стараел. А Еканатх все така спокойно се връщал, спокойно се къпел и невъзмутимо правел всичко, което е необходимо. В края на краищата онзи не издържал, слязъл, паднал в нозете му и започнал да го моли: „Слушай, кажи ми само едно нещо: защо не се разгневи? Как успя да запазиш спокойствие?! Толкова пъти те оплюх, защо не се разгневи?“
Еканатх му дал много важен отговор: „Ако ти проявяваш такава стабилност в глупостта си, защо аз да не бъда стабилен в това, което правя? Ако ти проявяваш такова усърдие в своята практика, защо аз да не проявявам същото усърдие в моята? Обясни ми, моля те, защо трябваше да се държа по друг начин в тази ситуация?!“


Той продължил: „Първо съм ти много благодарен, защото никога нямаше да се изкъпя петнадесет или двадесет пъти подред в тази свята река, ако не беше ти. Помислих си: „Я виж ти какъв човек – помага ми!“ След това си рекох: „Готвя се да правя пуджа29, да обожавам Бога: плюнката мога да измия от себе си, но ако допусна в ума си гняв, нямаше да е толкова лесно да се измия от него. Нима мога да отида при Бога и да му правя пуджа в такова замърсено състояние? Ако бях позволил на гнева да влезе в сърцето ми и след това бях отишъл при Кришна да го обожавам с благовония, за кого щях да си мисля през цялото време? За теб! И това щеше да бъде пуджа за теб, а не за Кришна! Много добре знаех, че плюнката ще измия, но гнева си – не! Затова просто се къпех. Прощавай, ако съм ти доставил някакво безпокойство“.


Това са примери. Когато следващия път някой ви обиди, си спомнете за светия Еканатх или за някого другиго и това ще ви помогне. Това е природата на духа, на душата. Кришна проявява същите тези качества: той прощава. Прощавал е на Шишупала, докато той вършел всякакви глупости. Чанакя Пандит казва, че „Красотата и на най-грозния човек е в дълбокото му знание“. Познавам хора, които не се отличават с физическа красота, но само като си отворят устата и започнат да говорят, хората ги слушат в захлас“. По-нататък той казва: „Красотата на брахмана е в умението да прощава“. Брахман е този, който познава Брахман, Духа, и това е най-същественото му качество.

И така, нека обобщим казаното дотук. Стана дума за различните форми на практика, едната от които е просто да си представим човека и искрено да му пожелаем доброто. Втората – да се съсредоточим върху хубавите качества и благодарността и да медитираме върху тях. Третото нещо е разбирането, че за развитието на определени качества трябва да медитираме върху различните истории, описани в Шримад-Бхагаватам, да се поставяме на тяхно място и да ги практикуваме в живота си, без да се оправдаваме, че всичко това е било отдавна и не се отнася за нас.
Тук ще цитирам един малък откъс от Джайва-дхарма, която е написана под формата на диалог между учител и ученик. Това е книга на Бхактивинода Тхакур, описваща природата на бхакти. Той казва, че бхакти започва с това, че човек престава да се гордее с каквото и да било. Той не се смята за брахман, за богат, за велик учен, не се смята дори за вайшнава. Бхактивинода Тхакур казва: „Отхвърли този фалшив престиж: „Аз съм предан, аз съм вайшнава“ – дори това може да бъде фалш“.


И така, учителят казал на ученика си: „Човек не трябва дори насън и в мечтите си да очаква почит към себе си“.

И така, нека обобщим казаното дотук. Стана дума за различните форми на практика, едната от които е просто да си представим човека и искрено да му пожелаем доброто. Втората – да се съсредоточим върху хубавите качества и благодарността и да медитираме върху тях. Третото нещо е разбирането, че за развитието на определени качества трябва да медитираме върху различните истории, описани в Шримад-Бхагаватам, да се поставяме на тяхно място и да ги практикуваме в живота си, без да се оправдаваме, че всичко това е било отдавна и не се отнася за нас.
Тук ще цитирам един малък откъс от Джайва-дхарма, която е написана под формата на диалог между учител и ученик. Това е книга на Бхактивинода Тхакур, описваща природата на бхакти. Той казва, че бхакти започва с това, че човек престава да се гордее с каквото и да било. Той не се смята за брахман, за богат, за велик учен, не се смята дори за вайшнава. Бхактивинода Тхакур казва: „Отхвърли този фалшив престиж: „Аз съм предан, аз съм вайшнава“ – дори това може да бъде фалш“.


И така, учителят казал на ученика си: „Човек не трябва дори насън и в мечтите си да очаква почит към себе си“.

И така, нека обобщим казаното дотук. Стана дума за различните форми на практика, едната от които е просто да си представим човека и искрено да му пожелаем доброто. Втората – да се съсредоточим върху хубавите качества и благодарността и да медитираме върху тях. Третото нещо е разбирането, че за развитието на определени качества трябва да медитираме върху различните истории, описани в Шримад-Бхагаватам, да се поставяме на тяхно място и да ги практикуваме в живота си, без да се оправдаваме, че всичко това е било отдавна и не се отнася за нас.
Тук ще цитирам един малък откъс от Джайва-дхарма, която е написана под формата на диалог между учител и ученик. Това е книга на Бхактивинода Тхакур, описваща природата на бхакти. Той казва, че бхакти започва с това, че човек престава да се гордее с каквото и да било. Той не се смята за брахман, за богат, за велик учен, не се смята дори за вайшнава. Бхактивинода Тхакур казва: „Отхвърли този фалшив престиж: „Аз съм предан, аз съм вайшнава“ – дори това може да бъде фалш“.


И така, учителят казал на ученика си: „Човек не трябва дори насън и в мечтите си да очаква почит към себе си“.

Той не трябва дори да мечтае за това. Начинът, по който трябва да се чувства, е следният: „Макар да съм толкова нищожен, все пак искам да направя нещо за Кришна“.


Като чул това, ученикът задал на учителя си много важен и предизвикателен въпрос. Той искал да стигне до същността: „Значи ли това, че ако не стана смирен и състрадателен, няма да мога да бъда вайшнава?“ Учителят казал: „Да, така е“. Ученикът добре знаел философията и бил доста съобразителен. Той знаел, че бхакти или любовта към Бога не зависи от нищо друго. Хванал се за това противоречие и попитал учителя си: „Значи ли това, че бхакти зависи от смирението и състраданието?“


Учителят дал много важен отговор на този въпрос: „Бхакти не зависи от нищо. Бхакти е самопроявена енергия на Бога, прекрасно украшение, съчетаващо в себе си всички прекрасни качества“. След това продължил: „Смирението и състраданието не са някакви качества, отделни от нея, те са неразделна съставна част на бхакти“. Това е обяснението на учителя: бхакти не зависи от тях. Когато говорим за смирение и състрадание, говорим за бхакти. Бхактивинода Тхакур е казвал, че когато е искрена, любовта към Бога се проявява като състрадание към живите същества. Той посочва и източникът на тези качества: „На определено ниво на разбиране вайшнавът или преданият чувства – не мисли, а именно чувства: „Аз съм слуга на Кришна и не притежавам нищо материално“. Човек започва да се усеща като душа, свободна от всички материални усложнения. Той казва: „Кришна е всичко за мен и всичко, което имам, са отношенията ми с Бога, нямам абсолютно нищо друго“. Това всъщност е предаността и тя е неразделно свързана със смирението. Човек, който се чувства по този начин, не може да изпитва гордост.

Извадка от книгата “Йога на прошката”. Вижте книгата ТУК.

Напишете коментар

Your email address will not be published.

0
    0
    Вашата количка
    Вашата количка е празнаВърнете се в магазина