Не е толкова важно, кога и къде точно възниква ведическото знание – много по-важни са качествата, които то притежава и възможностите, които предоставя. Ето някои от качествата на системата от знания, описана във Ведите.

На първо място, това е тяхната пълнота. Ведите описват на практика всички сфери на човешката дейност: медицина, математика, астрономия и астрология, геология, музика, философия, архитектура, военно изкуство, различни мистични практики. Интересно е да се отбележи, че всички тези знания са много тясно свързани помежду си, защото се основават на едни и същи таттви (таттва – изначална истина, същност, основен елемент, реалност, принцип). Така например, знанието за гуните на материалната природа (ще говорим за тях малко по-нататък), се използва активно не само във философията, но и в Аюрведа, Йога и в много други науки.

Второ, ведическото знание е много практично. За да започнете да го използвате, не се налага да ходите дълго на специализирани курсове. Ще се убедите сами в това още докато четете – надявам се много скоро да започнете да прилагате нещо от прочетеното в ежедневието си. В древността хората не са уважавали сухата теория – философията е съществувала, за да могат хората да променят живота си към по-добро.

Не по-малко важен фактор е, че ведическото знание е универсално. Ведическата наука дава възможност за развитие на хора, които се намират на различни нива от гледна точка на възраст, образование, обществено положение, природни наклонности. Нивото на всеки се определя индивидуално и му се дават съответните лични препоръки, така че да може да се развива духовно.

Във ведическите писания се разказва историята за ловец на име Мригари. Той бил негодник и не просто убивал животни, но изпитвал наслада да ги гледа как страдат. Мригари бил много изкусен стрелец с лък и пронизвал животното така, че то да умира дълго от загуба на кръв. Веднъж в гората той срещнал великия светец Нарада Муни. Жестокото сърце на убиеца трепнало от срещата с толкова свята личност и Мригари го помолил да му даде наставления как да живее.

Нарада Муни му казал на пръв поглед нещо много странно: „Можеш да продължиш да ловуваш, но убивайки, трябва да пронизваш сърцата на животните”. Всеки би си помислил, че светецът е трябвало просто да му забрани да ходи на лов. Но Нарада Муни разбирал, че нивото на развитие на съзнанието на Мригари е такова, че той няма да може да изпълни заръката. След известно време светецът отново видял ловеца и му казал: „Сега ще трябва да стреляш така, че животното да може да оцелее – можеш да продължиш да ловуваш, но не трябва да убиваш никого”. Следващата задача била: „Когато се целиш в животното, стреляй така, че стрелата да се забива в най-близкото до него дърво”. Така постепенно, изпълнявайки наставленията на Нарада Муни, ловецът престанал да убива животни и започнал да живее като отшелник. Но той винаги имал какво да яде – жителите на селото, забелязвайки тази чудодейна промяна, започнали да оставят до колибата на Мригари вегетарианска храна.

Извадка от книгата „Вечните отговори“ на Адриан Крупчански