бхакти йога

Думата „бхакти“ може да бъде преведена като „любов или преданост“, а думата „йога“ – „връзка, единение с Бог“. Тоест, бхакти йога означава единство с Бога в любов и преданост. Бхакти-йога е най-висшата йога система и всички останали системи са предназначени да доведат практикуващия до нея. Знанията, постигнати в гяна-йога , контролът върху жизнения въздух и медитацията в ащанга йога системата са само предпоставки за развиване на любовна връзка с Бога.

Първият етап на духовна реализация е „ Аз съм духовна душа, а не временно материално тяло “. Ако разберете това, няма смисъл да насочвате вниманието и любовта си навън, във временното и ограниченото материално съществуване. Какво ще правите с естествения си стремеж към действие и любов? Трябва да го пренасочите към Абсолюта, който има духовна форма и който е личност – но не и материална личност. Този вътрешен обмен на любов между душата и Върховната Душа, Aтма и Параматма, се нарича бхакти и това е истинското значение на религията и йога.

Себепозналата се душа иска да използва тялото си в служене на Върховния, с когото има вечна любовна връзка. Щастието, което тя изпитва в такава любовна връзка, далеч надхвърля щастието, което може да бъде изпитано в този материален свят.

А.Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупада пише в увода към книгата си „Нектарът на предаността“ следното:

„Бхакти“ означава предано служене. Всеки от нас в материалния свят непрекъснато служи на някого или нещо и стимулът за такова служене е удоволствието, което получаваме от него. Мъжът в семейството работи денем и нощем, за да служи на  жена си и децата си. Филантропът работи неуморно от любов към по-голямо семейство, а патриотът се движи от любовта към родината и сънародниците си.

Служене и любов – незаменими и естествени характеристики на живото същество. Когато вашата любов е насочена към определен човек или хора, вашето служене ще бъде свързано с тези, които обичате. Вземете например майката: децата й порастват и я напускат на около двадесет години, а тя няма на кого да служи. Свикнала е да ходи на пазар, за да им купува храна, свикнала е да се уверява, че имат това и онова. Тъй като няма на кого друг да служи, взима птица или куче и насочва любовта си към нов домашен любимец, като му служи. Но извратеният характер на това служене е очевиден, тъй като тя държи тази птица или куче в по-голяма или в по-малка степен, за да се наслаждава да й служи. Ако искате да обичате птицата, първото нещо, което трябва да направите, е да я заключите в клетка. След това можете да излеете своята „любов“ и грижи върху нея, купувайки й храна. Започвате да си мислите: „Какви зърна харесва?“ Купувате огледало за клетка за птици и т.н.

Всичко, свързана с този временен свят, не може да донесе истинско щастие или сигурност, защото душата е вечна; ако отдадем цялата си любов на нещо, принадлежащо на този свят, това противоречи на нашето естествено положение.

Филмите празнуват стремежа към вечна любовна връзка: Сузи се влюбва в Джими, но на пътя им пречат много препятствия; след това всички ги преодоляват и двамата разбират: „Да, точно това е; Най-накрая намерих идеалния човек. “ Публиката казва: „А!“ Сърцето на всички бие силно, слънцето залязва и филмът завършва с влюбените, които живеят и живеят щастливо до края на живота си. Това е нашата мечта. Търсим перфектна личност, с която бихме могли да живеем вечно, да я обичаме и да бъдем щастливи, докато й служим.

Вкусът, който човек изпитва, когато служи на предмета на своята любов, се нарича раса. Пример е бащата на семейство, който работи ден и нощ от любов към жена си и децата си. Или борец за независимостта на страната си, воюващ срещу превъзхождащите сили на врага от любов към родината си. Любовта – към семейството, страната, хората или каквото и да било – им дава сили да продължат да служат.

В материалния свят расата винаги е егоистична и временна или преходна; тя никога няма истинско щастие. Бизнесмен, например, трябва да почива през уикенда, забравяйки за всички дела. Той работи усилено в името на някого или тези, които обича, но тъй като работата не го удовлетворява напълно, той се нуждае от почивка. За практикуващ бхакти йога няма такова нещо като ваканция. Такъв човек не е най-малко обременен от своето служене. Той всъщност се наслаждава на вкуса да служи на Върховната Личност.

 

Бхакти, или преданото служене означава повече от просто поклонение на Бог или поклонение на Бог; това означава да обичаш службата. Службата включва някаква дейност, а любовта е съществуването на двама, единият служи на другия. Така че, когато говорим за бхакти, говорим за личности, за любяща служба, за дейности и за обмен на чувства между две същества. Това означава, че виждането или разбирането на личностните черти на Бог е основата на бхакти. Обикновено хората не могат да разберат бхакти, защото познават само безличностния аспект на Бога. Такива хора трябва да разберат, че Бог всъщност е личност. Вие не ставате Бог, както твърдят някои всевдо духовни хора; Бог винаги е Бог и ти винаги си ти. Йога не означава загуба на индивидуалност, това означава връзка с Върховното живо същество чрез любовно предано служене. Например, Господ Исус Христос обича Бог като свой баща и приятел. Това е бхакти в настроението на баща и син или приятели. Всеки си остава индивидуален човек. Исус казва: „Аз и Отец сме едно” (Йоан 10.30). Те са двама, но те са едно. Това е единството, което движи Исус в неговото служене и му позволява лесно да приеме толкова много изпитания и трудности. Тази вътрешна връзка на любовта с Върховната личност, бхакти, е истинският духовен живот.

Духовният свят не е неактивен и не е лишен от любов; той е пълен с различни вкусове на духовна любов. Имперсоналистичната представа, че разнообразието, любовта и действието принадлежат към материалния свят и че да бъдеш „духовен“ означава да станеш като камък, тоест неактивен, лишен от разнообразие или чувства, води до материализъм, тъй като в крайна сметка хората имат нужда любов и активност. Ако човек вярва, че да живееш духовен живот означава да си неактивен и лишен от любов, той, разбира се, си мисли: „Още не съм готов за това“. И никой от нас не е готов за това; всеки има нужда от някой, когото да обича. Ако духовният живот означава да стане нищо, тогава хората по-скоро биха обичали и действали в този свят и в същото време изпитвали болка, отколкото да се освободят от болката. Такива хора стигат до извода, че е по-добре да живеят и да преживяват някои разочарования в любовните си връзки, отколкото да бъде празнота.

Дори тези, които вярват в Бог, не познават достатъчно добре Върховната Личност, за да му служат с любов. Вместо това те обикновено го служат с любов на някой, когото могат да възприемат с грубите си материални сетива, а Бог обикновено се счита за безличностна сила. Ако имат поне някаква връзка с Бог като личност, то целта им е да го помолят да им помогне да запазят материалните им страхове, които имат: „Не позволявайте на съпруга ми да умре“, „Не позволявайте на жена ми да умре“. , „Дайте ми красиво дете, за да мога да го обичам.“ Въпреки, че се молят на Бог и го почитат, те не са в състояние да насочат истински любовта си към Него. Те все още търсят перфектен човек на този свят, когото да обичат и тяхната любовно служене е свързано с хора в този свят.

Бхакти се основава не само на разбирането, че Бог е личност, но и на знанието за Него, за да можете всъщност да насочите любовта си към Него. Не можете да обичате някого, ако не го познавате. Например Майк не може да се влюби в Сузи, докато не разбере за нейното съществуване: „Къде бяхте през целия ми живот? Дори не знаех за вашето съществуване! „ 🙂

Затова първо трябва да знаете, че някой съществува, а след това, за да се влюбите в него, трябва да осъзнаете качествата на този човек.

Хората търсят идеалната личност, която могат да обичат. Те си мислят: „Ето я! Мисля, че наистина намерих такъв, който да обичаш! “ Те се женят и започват да виждат недостатъци. Може би перфектната им личност хърка. В материалния свят любовта ви към друг човек може да нарасне само до определена граница и тогава, колкото повече го опознавате, толкова по-малко става любовта ви, защото разбирате, че обектът на вашата любов не е съвършен. Да насочите желанието си да обичате перфектен човек към някой друг е нелогично, защото този човек не е Върховната Личност. Никой от нас всъщност не е съвършен човек или Бог. Ако се опитате да намерите перфектната личност, вашият опит ще бъде горчив. Търсите някой, който винаги ще бъде там, който никога няма да стане стар и грозен. След това започвате да осъзнавате, че човекът, когото смятате за перфектен, изобщо не е такъв и изпадате в депресия. Развеждате се и търсите перфектната личност у някой друг. Но тези очаквания са твърде високи. Никой не е съвършен освен Върховната Личност и вие трябва да насочите любовта си към Него. Бхакти йога означава, че вие съзнателно сте ангажирани в предано любовно служене на Върховната личност, насочвайки вашата нужда да обичате и да бъдете привързани към някого върху Бога. Човек трябва да обича Бог, както слугата обича господаря си, приятел обича приятел, майка обича детето си, съпругата обича съпруга си или двама влюбени се обичат. Бог е най-добрият баща, приятел и дете. Бог е винаги там, готов да получи най-пламенната любов. Но първо трябва да разберете, че Върховната Личност наистина съществува, а след това да чуете за Него от онези, които го познават. Когато слушате някой, който го познава и обича, любовта Ви към Върховната Личност се развива естествено.

Що се отнася до този свят, вашата любов към Върховната личност автоматично ще се разпростре върху всички живи същества и вие ще действате в тяхна полза. Това доставя удоволствие на Върховната личност, с която имате вечна любовна връзка.

 

По този начин, бхакти означава да имаш вътрешна вечна любовна връзка с Върховната Личност и докато имаш материално тяло, да го използваш в Негово служене – да правиш това, което Му е угодно и да не правиш това, което Той не харесва. Не служиш на Бог за някакъв резултат или награда, например рай или освобождение, получаваш удовлетворение от любяща служба на Този, когото обичаш. Това е същността на бхакти и това е естествената вечна позиция на живото същество.

В заключение накратко формулираме основните идеи по отношение на бхакти йога. Вие сте духовна душа, а не материално тяло, вие сте вечен. Вашата вечна незаменима черта е желанието да действате и да обичате. Любовта е неделима от активното служене на обекта на вашата любов. Като духовни същества се нуждаем от неограничено вечно щастие, което може да се намери само в любяща връзка с перфектен човек – Бог. Освен ако нямаме любовна връзка с Бог, ние не сме доволни. Търсим перфектна личност сред живите същества в този свят и в резултат изискваме твърде много от тях и се държим като егоисти. Ако имаме любовна връзка с Върховния Бог, ние приемаме всички живи същества като деца на Бог. Ние наистина обичаме жена си, съпруга, родителите, децата и всички останали живи същества. Ние знаем от какво се нуждаят и действаме в тяхна полза. Ако нямаме любовна връзка с Бог, не можем да обичаме истински другите и се опитваме да ги използваме в една или друга степен за наше собствено удовлетворение. Бог е личност. За да го обичате, трябва да го опознаете като личност – да научите за Неговите качества, дейности, какво харесва и какво не харесва. За да установите любовна връзка с Него, е необходимо да се опитате да правите това, което Той харесва и да се въздържате от действия, които Той не одобрява. Това служи на Бога. За да познаете Бог, трябва да намерите някой, който вече Го познава и обича, да го слушате и да следвате инструкциите му. Такъв човек се нарича истински духовен учител. Практиката на садхана-бхакти(ежедневната духовна практика в бхакти йога) трябва да се извършва под негово ръководство. Бхакти йога е същността на учението на Исус Христос и всички авторитетни духовни учители. Исус казва: “Обичай Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум: това е първата и най-голямата заповед.” – Матей 22.37-38

Есенцията на Ведите и книгата – ръководство по бхакти-йога – “Бхагавад-гита такава каквато е” може да откриете ТУК.