„Веда“ е санскритска дума, означаваща знание. Всяко знание е „веда“, защото учението на Ведите е изначалното знание и началото му не може да бъде проследено – приема се, че датира от началото на материалното сътворение и е дадено от самия Бог. В предишните епохи знанието се е предавало вербално от уста на уста, от учител на ученик. Причината е че хората в древни времена са имали значително по-силна памет и интелигентност и са запомняли чутото, дори да е изговорено само веднъж. Впоследствие учението на Ведите било записано от мъдреца Вясадев. Първоначално съществувала една „Веда“, която по-късно била разделена на четири: Риг Веда, Сама Веда, Яджур Веда и Атхарва Веда. Вясадева е записал и есенцията на Ведическата литература „Шримад Бхагаватам“ и класическия епос „Махабхарата“, чиято основна глава е световноизвестната „Бхагавад Гита“ преди малко повече от 5000 години.

Ведите били разпространени по цялата земя в годините преди да се установи Християнството в западните страни. В днешно време Ведическите древна култура се следват в голяма част от Азиатския континент.
Ведите не са нито Индийски, нито Европейски, нито Български. Те са първоначалното знание за живота в този свят. Тъй като в днешно време Ведическата култура е най-добре запазена в определени части на Индия, хората погрешно смятат, че е Индийска култура. В България, древната Българска култура е основана на Ведическата култура. Българите са били посветен народ, който не само подържал, но и разпространявал Ведическкия обществен строй по света. Ведическите традиции откриваме и до ден днешен в нашата азбука „глаголицата“, където в „Аз Буки Веди…“, директно присъства думата „Веда“ откъдето идват и думи като ведущ, осведомен, съветник и.т.н.. Георги Сава Раковски, който е знаел древният език Санскрит лично потвърждава сходството на Българския език със Санскрита. Не случайно на български ние наричаме Бога ВсеВишен, което на Санскрит е Вишну. В Българските шевици пък откриваме знаците на свастиката и множество други свещени символики, които на Санскрит се наричат янтри. Свастиката може да бъде видяна и по запазени древни архитектурни здания като църквите в Несебър и други антични паметници, а Джанмаштами (появяването на Бог Кришна) е приет за официален празник в България.
На 17-ти Септември 1965 година, по заръка на своя духовен учител, Шрила Прабхупада, със седем долара и няколко книги в ръце, напуска спокойния живот в светите земи на Вриндаван, Индия и пристига на пристанището в град Бостън в Америка. С прекрасните си книги той успява да даде най-древното знание за връзката на живото същество с Върховната Божествена Личност Шри Кришна. Основните теми дискутирани във Ведите и книгите на Шрила Прабхупада са пет на брой: пракрити (материалната природа), джива (живото същество), Ишвара (Върховната Божествена Личност), кала (вечното време) и карма (дейността).
Това, което е направил Шрила Прабхупада е наистина подвиг с неизмерими размери. Епохата, в която живеем се нарича Кали Йуга и тя е най-тъмната епоха в развитието на вселената. Измеренията за тъмнина тук са разбирани като духовна тъмнина, защото техническия прогрес не е направил никого по-щастлив, умиротворен или достоен за истината. И макар че Шрила Прабхупада е дошъл от Индия, и може да ни изглежда , че той е индиец, неговата мисия е трансцедентална. По стечение на обстоятелствата, през вековете Индия остава пазител на древното знание. Това, което в миналото се е практикувало по цялата земя, в Кали Юга е било останало непокътнато само в Индия. Затова и оттам идва знанието, което отново ще възстанови Ведите по целия свят. Бог Върховната Личност Кришна не е индийски Бог. Мислене, което изразява противното е проявление на ограниченото разбиране, породено от политиката на „Разделяй и владей“. Всъщност Кришна и Христос са едно и също име, както Крист е на английски, а Христос е на български. Истински устремената душа към духовното не би се повлияла от локалната опаковката, а направо би се запътила към съдържанието на Ведическото знание, което е бъдещето на света, когато хората отново ще разберат за корените си.
Самата баба Ванга е казала: „Ще дойде отново най-старото учение, но Сирия още не е паднала“. И въпреки това, ние предлагаме много повече от възстановяване на нашите древни български традиции и знание. Движението за Кришна съзнание има за цел да възстанови изгубената ни изначална, вечна позиция на живите същества, която позиция е изпълнена с вечност, знание и любов. Тази позиция е отвъд преходния земен живот. Затова, нека да си припомни как древните траки са плакали, когато някой се е раждал, но са се радвали, когато някой е умирал. Живота и смъртта може да са истински осмислени само за този, който знае за отвъдното, и за взаимоотношенията на собствената си душа с Върховния Бог.
Методът за духовно усъвършенстване в днешната епоха Кали-юга е възпяването на Божиите имена. Великата мантра на освобождението Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе, Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе се състои от три от най-силните имена на Бога които могат да бъдат открити във Ведите. Възпяването на Харе Кришна маха-мантра е благоприятно за всички. Нейното повтаряне носи и множество облаги – има силата да направи времето по-благоприятно, а хората по-щастливи. В търсене на щастието хората искат промяна, но не знаят как да я постигнат. Привързани към старите си навици и начини на мислене, те не успяват до направят истинската промяна към по-щастлив живот. Баба Ванга е казала, че: „Новото време ще изисква и ново мислене“. Нека приветстваме промяната, бъдем смели и щастливи!
Благодарности на Абхая Мудра д.д. и Нитя Сидха дас за статията