„Веда“ е санскритска дума, означаваща знание. Всяко знание е „веда“, защото учението на Ведите е изначалното знание и началото му не може да бъде проследено – приема се, че датира от началото на материалното сътворение и е дадено от самия Бог. В предишните епохи знанието се е предавало вербално от уста на уста, от учител на ученик. Причината е че хората в древни времена са имали значително по-силна памет и интелигентност и са запомняли чутото, дори да е изговорено само веднъж. Впоследствие учението на Ведите било записано от мъдреца Вясадев. Първоначално съществувала една „Веда“, която по-късно била разделена на четири: Риг Веда, Сама Веда, Яджур Веда и Атхарва Веда. Вясадева е записал и есенцията на Ведическата литература „Шримад Бхагаватам“ и класическия епос „Махабхарата“, чиято основна глава е световноизвестната „Бхагавад Гита“ преди малко повече от 5000 години.

Ведите били разпространени по цялата земя в годините преди да се установи Християнството в западните страни. В днешно време Ведическите древна култура се следват в голяма част от Азиатския континент.

Ведите не са нито Индийски, нито Европейски, нито Български. Те са първоначалното знание за живота в този свят. Тъй като в днешно време Ведическата култура е най-добре запазена в определени части на Индия, хората погрешно смятат, че е Индийска култура. В България, древната Българска култура е основана на Ведическата култура. Българите са били посветен народ, който не само подържал, но и разпространявал Ведическкия обществен строй по света. Ведическите традиции откриваме и до ден днешен в нашата азбука „глаголицата“, където в „Аз Буки Веди…“, директно присъства думата „Веда“ откъдето идват и думи като ведущ, осведомен, съветник и.т.н.. Георги Сава Раковски, който е знаел древният език Санскрит лично потвърждава сходството на Българския език със Санскрита. Не случайно на български ние наричаме Бога ВсеВишен, което на Санскрит е Вишну. В Българските шевици пък откриваме знаците на свастиката и множество други свещени символики, които на Санскрит се наричат янтри. Свастиката може да бъде видяна и по запазени древни архитектурни здания като църквите в Несебър и други антични паметници.
На 17-ти Септември 1965 година, по заръка на своя духовен учител, Шрила Прабхупада, със седем долара и няколко книги в ръце, напуска спокойния живот в светите земи на Вриндаван, Индия и пристига на пристанището в град Бостън в Америка. Основните теми дискутирани във Ведите и книгите на Шрила Прабхупада са пет на брой: пракрити (материалната природа), джива (живото същество), Ишвара (Върховната Божествена Личност), кала (вечното време) и карма (дейността).
Това, което е направил Шрила Прабхупада е наистина подвиг с неизмерими размери. Епохата, в която живеем се нарича Кали юга и тя е най-тъмната епоха в развитието на вселената. Измеренията за тъмнина тук са разбирани като духовна тъмнина, защото техническия прогрес не е направил никого по-щастлив, умиротворен или достоен за истината. И макар че Шрила Прабхупада е дошъл от Индия, и може да ни изглежда , че той е индиец, неговата мисия е трансцедентална. По стечение на обстоятелствата, през вековете Индия остава пазител на древното знание. Това, което в миналото се е практикувало по цялата земя, в Кали юга е било останало непокътнато само в Индия. Затова и оттам идва знанието, което отново ще възстанови Ведите по целия свят.
Благодарности на Абхая Мудра д.д. и Нитя Сидха дас за статията
Може да разгледате повече по тази тема в книгата “България и Ведите”.