Ведите и България
„Веда“ е санскритска дума, означаваща знание. Всяко знание е „веда“, защото учението на Ведите е изначалното знание и началото му не може да бъде проследено – приема се, че датира от началото на материалното сътворение и е дадено от самия Бог. В предишните епохи знанието се е предавало вербално от уста на уста, от учител на ученик. Причината е че хората в древни времена са имали значително по-силна памет и интелигентност и са запомняли чутото, дори да е изговорено само веднъж. Впоследствие учението на Ведите било записано от мъдреца Вясадев. Първоначално съществувала една „Веда“, която по-късно била разделена на четири: Риг Веда, Сама Веда, Яджур Веда и Атхарва Веда. Вясадева е записал и есенцията на Ведическата литература „Шримад Бхагаватам“ и класическия епос „Махабхарата“, чиято основна глава е световноизвестната „Бхагавад Гита“ преди малко повече от 5000 години.

Ведите били разпространени по цялата земя в годините преди да се установи Християнството в западните страни. В днешно време Ведическите древна култура се следват в голяма част от Азиатския континент.
