Как да се избавим от обидите – практическо упражнение от книгата „Йога на прошката“


Затворете очи и се отпуснете. Успокойте дишането си, за да можете по-ясно да наблюдавате ума си отстрани.

Представете си някого, който ви е наранил, предал или причинил болка. Нека това бъде човек, на когото още не сте простили. Опитайте се да усетите емоцията, която изпитвате към него. Може би това чувство е било потиснато от ежедневните грижи, но то все още съществува дълбоко в съзнанието ви.

Опитайте се ясно да различите емоцията на обидата. Дайте ѝ някаква форма – представете си я като конкретен образ. Може да бъде дете, което плаче и не може да се успокои, птица с едно крило, каменно цвете или тежка чанта.

Опитайте се да се докоснете до този образ и да усетите тежестта му. След това си представете човека, който ви е наранил, и заменете лицето му със своето собствено. Това, което виждате пред себе си, не е нищо друго освен отражение на вашата собствена карма.

Проследете как се променят чувствата ви в този момент. Каква емоция изпитвате сега? Дали тя е същата като в началото или вече започва да се трансформира?

Често избягваме да се изправим лице в лице със собствените си проблеми, защото това изисква смелост. Опитваме се да ги игнорираме, да ги потиснем или да ги скрием от себе си, вярвайки, че така ще изчезнат.

Но дали това наистина работи?

В природата има примери за подобно поведение. Щраусът заравя глава в пясъка, заекът затваря очи с ушите си, когато змията го доближи. Но това не премахва опасността – тя просто остава там, невидима, но все така присъстваща.

Същото се случва, когато потискаме болката и обидата – вместо да ги разрешим, ги трупаме вътре в себе си, докато не станат още по-голяма тежест.

Истинското освобождение идва, когато разпознаем и приемем емоциите си. Казва се в Бхагавад-гита: „Нищо не може да се постигне чрез потискане.“ (ниграхам ким каришяти).

Ако потиснем болката, тя не изчезва – просто остава скрита, чакайки да се прояви отново. Всеки човек има вътрешни битки – завист, гордост, алчност – но сме свикнали да ги прикриваме и да се преструваме, че не съществуват.

А всъщност първата крачка към освобождението е да видим тези емоции ясно.

Често чуваме съвета: „Не трябва да се обиждаме.“ Това е вярно, но ако го разберем погрешно, можем просто да започнем да потискаме обидата, вместо да я трансформираме. Истината е, че чувството на нараненост е естествена реакция. Важното е да не се задържаме в него, а да намерим начин да се освободим.

Представете си, че носите обидата си още пет или десет години. Какво би било усещането?

Тя ще бъде като тежка чанта, която носите със себе си навсякъде. А когато настъпи последният момент от живота ви, тази тежест ще лежи върху гърдите ви, отнемайки ви свободата да се свържете с нещо по-висше.

В такъв момент мислите ви няма да бъдат насочени към Бог, а към всички тези обиди и болка, които сте трупали през годините. Това ще ви държи вързани към миналото и ще ви пречи да се освободите напълно.

Понякога носим тези обиди не само през целия си живот, но и от поколение в поколение, неспособни да простим, да се разкаем или да осъзнаем собствената си отговорност.

Има една мъдра мисъл: „Мислиш си, че този, на когото се сърдиш, е твой враг. Но най-големият ти враг е гневът, загнездил се в сърцето ти. Затова веднага се помири с врага си и погаси в себе си това мъчително чувство.“

Обидата е част от низшите гуни на материалната природа – тези, които дърпат съзнанието ни надолу и ни обвързват с илюзии.

Но имаме избор.

Можем да продължим да носим тежестта на миналото или да я освободим и да направим място за нещо по-светло, по-чисто и по-силно в живота си.


Из книгата „Йога на прошката“ от Бхакти Вигяна Госвами


0
    0
    Вашата количка
    Вашата количка е празнаВърнете се в магазина