В „Измеренията на доброто и злото“ Сухотра Свами поставя в центъра въпроса какво означава да бъдем добродетелни. „Доброто“ е определено като добродетел, а тя — като благотворна, цялостна и чиста взаимовръзка със света, с другите живи същества и със самите нас.
Това разбиране отвежда отвъд оценката на отделна постъпка. Във философската рамка на автора добродетелта е свързана с положението на душата и с отношението ѝ към материята. Заблудата възниква, когато тя се отъждествява с материалното тяло и с неговите любов и омраза; именно тази заблуда е разглеждана като зло.
Сухотра Свами черпи от вайшнавската традиция на ведическото знание. Едновременно с това той изследва опитите на западната философия да разреши проблема за доброто и злото. Съпоставянето на тези два контекста определя посоката на книгата.
Сред разглежданите понятия са дхарма, морал, съдба, карма и преклонение. Главите поставят въпроси за моралния стандарт, естествените добродетели на душата и стойността на човешкия живот. Присъстват и теми за отношението между единството на света и съществуването на злото.
Авторовият извод свързва окончателното добро със служенето на Бога. Това е религиозно-философската позиция, към която води изложението. Книгата включва и цитати на санскрит и бенгалски, транскрибирани на кирилица, наред с разгърнатото съдържание за ведическия и западния контекст.