„Веданта психология“ представя древноиндийски възгледи за човешката природа в контекста на ведантическата метафизика. Отправна точка е въпросът „Кой е източникът на всичко?“.
Сухотра Свами обяснява разграничението между ум, душа и съзнание според тази традиция. Разглежда структурата на ума, неговите противоречия и мястото му в практиката на йога.
Внимание е отделено на привързаността, взаимоотношенията и сетивното възприятие. Книгата обсъжда и различията спрямо западните философски и психологически представи за ума и душата.
В изложената ведантическа перспектива умът се разбира като фино материално отражение на душата, а не като самата душа. Авторът проследява как отъждествяването с ума участва в преживяването на щастие и нещастие, любов и омраза.
Разгледани са обусловеното състояние на дживатма, желанията и впечатленията, обозначени като васана и самскара. Тези понятия са включени в по-общата схема за ума и процесите в него.
Последните теми насочват към модерността, ценностната система, самооценката и въображението. Съпоставени са съвременният и предмодерният човек, а разсъжденията завършват с въпроса за пристрастяването към въображението.