Истинската цел на човешкия живот е да служим. Да служим на Абсолюта и на другите живи същества. Ние сме части от едно цяло. Когато се свържем с цялото изпълняваме правилно нашето призвание и сме на правилна място. Например, когато поливаме корена на дървото, тогава и листата автоматично се облагодетелстват. Не е логично да поливаме листата първо. Така и ние трябва да сме в съзнание, че сме част от Върховния Бог, който е създател на всичко и е в сърцата на всички живи същества. Тогава може да сме истински щастливи и удовлетворени.

Всеки един миг сме поставени именно на този тест – искаме да сме слуги или да сме господари. Слуга тук се има в предвид, че сме част и инструмент от нещо по-висше. Точно тази позиция и това съзнание са истински възвишени. Когато искаме да господстваме над законите на материалната енергия сме поставяни под безмилостните закони на карма. Тогава живот след живот търпим страдания в материалния свят.

Но когато душата се обърне към Бог и се осъзнае като вечна духовна искрица, отделена от него, възвръща това изначално присъщо за нея позиция на слуга.

Думата “бхакти” на санскрит означава точно това – “предано служене”. Затова и бхакти-йога се счита за най-висшата йога система. Тя се занимава директно с предано служене на Абсолюта и практикувайки я ние може да изпитаме истинско духовно щастие, различно от мимолетното, временно щастие в материалното съществуване, което често завършва със страдание. Днес се наслаждавам, утре страдам. На това сме обречени в този илюзорен свят, изпълнен с двойствености, за разлика от духовния свят, където те не съществуват и душата проявява своите естествени, вродени качества на вечност, знание и блаженство в пълна степен.

Автор на статията: Тодор Стамболов – основател на уебсайта www.VedaBooks.bg