Положението на човек, чиито ум и сетива са неконтролирани, е окаяно. Езикът го дърпа на една страна, изисквайки вкусна храна, жаждата го кара да търси подходяща напитка. По същият начин половите органи изискват удовлетворение, а сетивото за допир иска да се наслаждава на меки и финни обекти. Стомахът го притеснява докато не бъде напълнен, ушите искат да слушат приятни звуци. Носът копнее за приятни аромати, а очите за приятни гледки. По този начин сетивата, всяко от които изисква удовлетворение, дърпат живото същество в различни посоки. Сетивата блуждаят свободно във всички посоки заради неконтролирания ум.

Неинтелигенният човек може да развие много лоши навици, докато се опитва да удовлетвори желанията на сетивата си и дори да стигне до самоубийство, за да се освободи от разочарованието си, че не е успял да постигне щастие. Но по този начин той си причинява още повече страдания. Хората в съвременното общество стават все по-стресирани, неуверени, нерешителни и т.н. заради неконтролиран ум.

„Каква е ползата на човек, който е спечелил целия свят, но е загубил вечната си душа?“ Няма истински мир и щастие в натрупването на богатства, притежанието на телесна красота или демонстрирането на сила. Тайната на истинското щастие е контролираният ум, а това се постига постепенно чрез осъзнат за Бога начин на живот.

Из книгата „Как да обуздаем силата на ума„ от Радхешям дас