Съвършенството на йога

Описание

Думата „йога“ има разнообразни асоциации – за някои тя може да предизвика образи на мрачни аскети в отдалечени планински пещери, прекрачващи границите на човешката толерантност към строгостта. За други йога е нарицателна дума, етикет за някои от многото форми на холистични упражнения, предлагани на пазара. Някои са запознати с практиката на йога, но само бегло разбират философията зад нейната практика. Още повече хора изобщо нямат представа какво означава това.

До края на двадесети век йога едва се обсъжда или практикува извън Индия, където — според традиционната мъдрост — хората практикуват някаква форма на йога още преди писаната история; преди да се предполага, че изобщо е имало човешки същества.

Когато Негова Божествена Милост А.Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупада започва да преподава „Бхагавад-гита“ на публика в Ню Йорк през 1966 г., той вижда необходимостта да освободи слушателите си от някои популярни погрешни схващания за йога, които по онова време се разпространяват (и въпреки всичко продължават да се разпространяват). Смисълът на йога, обяснява той, не е да се получи добро тяло, да се увеличи дълголетието или дори да се „слееш“ с безформеното цяло на цялата енергия; има много повече от това.

В „Бхагавад-гита“ — основният и централен текст на цялата ведическа мъдрост — Кришна кратко обяснява действителната същност на йога. Съществуват различни видове йога практика, но крайната цел на всяка йога е една (и тя е изключително възвишена); „връзка с Бога“. Кришна, говорейки с гласа на авторитет като Абсолютната истина лично, дава последното Си мнение по въпроса (Бхагава гита 6.47): „А от всички йогӣ този, който винаги с голяма вяра пребивава в мен, погълнат е от мисли за мен и ми отдава трансцендентално любовно служене – той е най-съкровено свързан с мен в йога и е най-издигнат. Това е моето мнение.“

„Съвършенството на йога“ е редактирана компилация на някои от най-ранните записани беседи на Шрила Прабхупада върху „Бхагавад-гита“ в Ню Йорк през 1966 г. Въз основа на знанията си не само за „Гита“, но и за цялата Ведическа традиция, той ни напомня за някои основни истини за нас самите, които човешката раса е забравила от много, много дълго време. Подобни истини, когато се прилагат в ежедневния ни живот, могат да облекат нашето човешко съществуване с ниво на мир и цел, което рядко дори можем да си представим.